Община Якоруда, България Home Page
Община Якоруда, България Home Page
 
bgen
История на Якоруда

Името Якоруда се споменава за пръв път в издадения през 1508 г. ферман на султан Баязид, с който великия везир Гаази Кара Мустафа паша е назначен за владетел на цялата Рила планина, в която влизали и Кюстенджеве Якориде айласи Костенецко и Якорудско поле.
Историческите сведения дават основание Якоруда да се числи към списъка на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са свидетелство за съществуването на селище още при траките. Якорудското землище се оказва една от точките на онзи пътен лъч и на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от главните пътища на Римската империя - Виа егнатива. За това свидетелстват останките на двете крепости - едната под града, наречена Калята, и другата - Градището, край Черна Места.
Местностите в района на Якоруда са изпъстрени с имена, които напомнят за съдбоносни събития. Сред тях е Богданово боище - име на историческо място, където през 1666 г. се разгаря   кръвопролитна битка. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дават отпор на редовната турска войска под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците от героичното сражение били катастрофални. На огън и сеч били подложени околните якорудски махали. До основи била опожарена и Якоруда, най-голямото селище дотогава в Разложката котловина. За големината на селището ни напомнят останалите в паметта на якорудчани имена на двете черкви - "Св. Георги" и "Св. Никола", както и името на манастира "Св. Елей". След кървавата битка значителна част от населението се пръснало в най-различни, далечни места - от Балчик на север, до Лозенград на юг. В родния си край останали малко семейства. Те се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка.
Съживяването на Якоруда започнало от първите десетилетия на 19 век. Настъпилият подем в живота на българския народ през Възраждането намира израз и в развитието на селището. Освен скотовъдството, в продължение на много десетилетия катранджийството е осигурявало поминък на голяма част от населението. Съприкосновението с външния свят, с хората от всички краища на страната е фактор, който допринася за широтата във възгледите на якорудчани и в подема на възрожденския процес в Якоруда.
На 17 май 1835 г.-датата, която неизвестен предвидлив майстор с длето е издълбал на каменни плочи, поставени на две от страничните вратии на черквата "Св. Никола", застроена на мястото, което днес се заема от задната част на читалищната градина , започва летописът на просветното дело в Якоруда. Защото тук в черковния двор,първият якорудски учител - поп Стойко Грашкин, започва да учи децата на "четмо и писмо".
Якорудското потекло на П.Р. Славейков, на хаджи Никола Вардев и Стоян Табаков- първите книжари на София и сподвижници на Васил Левски,образуването на местен революционен комитет в навечерието на Априлското въстание през 1876 г., участието на Стойко Ботушанов- Маджере в Ботевата чета, участниците в епопеята на Шипка-Тодор Бамбов и Тодор Праханджиев, са имена и фактори, които дават реални очертания на едно забележително народностно минало, на един буден, непримирим дух. 
Якорудчани вземат участие в Илинденското и Кресненско-Разложкото въстание. Борбата не преставала и през 1897г. Гоце Делчев изпраща свой пълномощник в Якоруда,където е създаден революционен комитет, със задача да организира пренасянето на оръжие от България към поробените  краища на България. Светликът на свободата озарява Якоруда едва през 1912г., в самото начало на Балканската война.
Якоруда е не само град с вековна история и гордо и будно население, но и с изумително красиви местности разположени в двете планини  Рила и Родопите.Веригата от многобройните върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително очарование.

Сабие ОРЦЕВА
Магистър по история
гр. Якоруда